Нагласите в България към ситуацията с COVID-19 март 2020
Скъпи приятели,
Благодарим на всички, които се включиха в изследването! Както обещахме, споделяме с вас и резултатите от него. То беше проведено между 23 и 27 март. В него взеха участие 519 човека, като дамите, които са попълнили анкетата надвишават дела на мъжете.
Започнахме с това да установим как хората възприемат риска от COVID-19 по отношение на страната, както и в личен план. Данните показват, че респондентите виждат опасността за страната (72%) като по-голяма, в сравнение с тази в личен план (55%).
Степента на важност на проблема определя и интензивното проследяване на информация по темата. Данни показват, че 45% от респондентите се информират средно между 2 и 3 пъти дневно, а 17% - почти непрекъснато. Основните източници на информация са телевизията (84%), онлайн новинарски сайтове (62%), социалните мрежи (58%) и официалните прес-съобщения на Правителството и Националния оперативен щаб (58%).
Потърсихме мнението на хората предвид цялата информация, която имат, за това колко време ще продължи извънредното положение в страната. Всеки четвърти (25%) е на мнение, че то би трябвало да завърши в рамките на месец, но 56% от респондентите прецениха, че ще продължи между 2 и 3 месеца. Още по-песимистично са настроени 16% от интервюираните, според които ще извънредното положение може да продължи и повече от 3 месеца.
Попитахме респондентите колко време според тях ще отнеме възстановяването от последиците от кризата – за страната като цяло и в личен план. Всеки втори е на мнение, че ще е необходима повече от година, за да справи България с последствия (55%). Почти всички анкетирани смятат, че такива ще има в икономически план (97%), 44% са на мнение, че ще ни засегне в социален план, а 39% - в здравословен.
По-оптимистично са настроени обаче респондентите по отношение на тяхната лична ситуация - 60% смятат, че няма да отнеме повече от 6 месеца, за да се справят с последствията в личен план, а 6% дори са на мнение, че изобщо няма да има последици за тях. Най-големите притеснения, които респондентите изказват, са, че може да пострадат тяхното и на техни близки здраве (58%) и да загубят работата си или част от своите доходи (57%), като 26% дори се опасяват, че може да не успеят да плащат навреме своите кредитни задължения. 38% ще пропуснат семейната ваканция тази година, а 26% - планирани посещения на интересни културни или спортни събития. 18% от анкетираните ще отложат и големи покупки като автомобил или жилище.
Поискахме да разберем по какъв начин е повлияло извънредното положение в личен план – как е променило начина на живот, общуване, планиране, консумация и т.н. Данните показват, че трима от всеки четири спазват ограничението да не посещават публични места (76%), както и свои близки и роднини (73%), а 72% признават, че мият ръцете си по-често от обикновено. 61% от запитаните разчитат на това да бъдат добре информирани, за да предпазят себе си и своите близки. Само 38% от респондентите успяват да работят от дома си. С други думи, на по-голямата част от запитаните се налага да се справят с ограниченията за придвижване в градска среда в условията на пандемия. Всеки втори носи маска, когато е навън (56%), а всеки трети – ръкавици (37%). В организацията на ежедневието си 30% от запитаните са предвидили определени часове, в които да посещават магазини. 42% от респондентите вече са отложили пътуванията и планираните почивки.
Според резултатите при повечето от респондентите се наблюдава изменение в потребителските навици в резултат на настъпилата епидемия (само 28% твърдят, че няма промяна за тях). Всеки втори се ограничава в покупките като не пазарува нищо различно от храна и лекарствени продукти (51%), като 18% признават обаче, че пазаруват хранителни продукти по-често от преди. Някои респонденти се насочват към онлайн банкирането, където е възможно (29%), но само 10% твърдят, че са започнали да пазаруват онлайн. Всеки пети използва по-често безконтактната си карта (24%), а 14% са се подготвили с повече пари в брой в сравнение с преди.
Усещането на безпокойството и страх, свързани със заразата, е силно – две трети от всички запитани признават, че се страхуват, като 21% определят страха като силен. В случай на зараза, мнозинството от анкетираните ще последва съвета на Оперативния щаб – да се обади на личния лекар и да следва неговите указания (80%), а 8% признават, че биха се опитали да се лекуват сами, като при обикновения грип.
Респондентите като цяло подкрепят мерките, които Оперативният щаб и официалните власти предприеха за ограничаване на заразата. Две трети от запитаните смятат, че е правилно ограничаването на посещенията в зелените пространства на градовете (68%), като 75% са категорични, че спазват тези забрани, а 14% признават за малки изключения. Като цяло наблюденията и за другите хора потвърждават общата тенденция за съобразяване с ограниченията – 86% смятат, че и околните спазват тези изисквания изцяло или с малки изключения. 61% от анкетираните одобряват и въведения пропускателен режим на входовете и изходите на областните градове, а 7% са на мнение, че такъв трябва да се въведе и в по-малките населени места.
Накрая попитахме анкетираните доколко имат доверие на няколко конкретни институции и публични личности. Данните показват, че от всички изброени, респондентите дават най-силна на Началник щаба генерал-майор Венцислав Мутафчийски (76%), а логично веднага след това се нарежда и самият Оперативен щаб с доверието на 73% от анкетираните. Президентът Румен Радев получава подкрепата на 57% от интервюираните, докато министър-председателят Бойко Борисов получава 41%, а правителството – 43%. Интересно е, че фигурата на кмета на населеното място, в което живеят респондентите, получава сравнително високо доверие (52%), но не и местният общински съвет (36%). С най-малко доверие се ползва Народното събрание – само 20%.
Данните бяха много интересни за нас, надяваме се и за вас! Скоро ще повторим изследването, за да измерим динамиката – дали нагласите се променят и по какъв начин.
С пожелание за здраве,
Екипът на Клиент Х