Видният път до привидното пазаруване
Като най-новия член на екипа на Client X, искам да кажа на всички, че…
… всъщност какво значение има дали съм най-новият, най-старият, най-младият или най-възрастният член на екипа. Малко време е необходимо да прекараш сред колегите, за да се почувстваш на място. Всички са забавни, готини, винаги готови да помогнат и гледат да не те ритат (много), като си паднал. Харесваме си дори и шефа! Честно, не се подмазвам!
За да обясня как стигнах до тук, ще се върна много назад. Откакто си спомням, баща ми все ми казваше да се „махам от тази държава“. В един момент реших, че ще е по-лесно да замина на 2000 километра, отколкото да споря с него, и така попаднах в Холандия. Като цяло имаме какво да научим от тях, но няма да лъжа, че и те имат какво да научат от нас. Най-важното нещо, което трябва да научим от холандците, е как да разделяме личния живот от работата си. Те влизат в офиса в 9 сутринта и веднага започват да работят, като това не означава да пийнат кафенце, да си разкажат за предаването от снощи и т.н., а означава да работят. Затова и когато стане 17:30 (или когато им приключва работният ден), спират компютъра, обличат палтото, слагат дъждобрана (там е неизбежно), мятат се на колелото и спокойно могат да забравят, че до момента са работили. Няма да ги видиш да си говорят по служебния телефон в 11 вечерта и да си четат имейла от някой колега в Щатите в 3 през нощта. Просто няма такова нещо. Ще ви оставя сами да измислите защо това е по-добрият вариант…
Какво могат те да научат от нас? Този по-горе описан ден се повтаря всеки ден. Едно и също всеки ден! Представяте ли си? Забавлението им е основно да хапнат в някой надценен ресторант, да си пуснат телевизора или за една малка част да отидат до „кафенето“ (coffee shop-а). Разговорите с нови хора винаги започват по един и същи начин: „Къде учиш? / Къде си учил?“, „Кого познаваш тук?“, „А-а-а, наистина ли? И откъде се познавате?“ и т.н. и т.н. Обмислях да си запиша на листчета отговорите на всички въпроси и да си ги нося с мен и просто като срещна нов човек, да му ги дам да ги чете, ако наистина толкова го интересува. Абе накратко – скучно и еднообразно и винаги знаеш какво ще ти се случи. Няма какво да те изненада, като например някой бездомен, който първо ти иска някоя стотинка и съвсем искрено ти казва, че е за спирт и Step-че, но после се заговаряте и разбираш, че е бил уважаван физик, от когото за петнайсетте минути, които прекарвате заедно, научаваш повече, отколкото от учителката по физика за четири години, и други такива неща от българското ежедневие.
Да минем на по-слънчева тема – Испания! Там отидох след Холандия. Е, там е друго, хората са по-весели, по-отворени и по-шумни. Там някак повече можем, като българи, да се почувстваме на място, въпреки че често като кажеш, че си българин, те питат: „Как така? Ама ти си бял?!“. Допълваш, че не само това, ами дори и не крадеш портмонетата на туристите, поглеждат те учудено, но все пак решават да ти повярват и веднага ставате приятели, не истински, нали, но там всички са приятели, така че все е забавно. Да се върнем на въпроса за работата – там работният ден е дълъ-ъ-ъг! От 9 сутринта до 8 вечерта! Ужас! Причината не е, че са толкова работливи. Даже напротив - просто в средата на деня си взимат една сиеста от около 2 до 4 часа, по време на която повечето магазини са затворени, но за сметка на това заведенията са пълни със служителите, които хапват сладко и пийват по 1-2-5 бирички и като се върнат на работа към 5, да се чуди човек как всичко става 3 пъти по-бавно. Ако не си въоръжен със страхотно търпение, бързо ще те изнерви това, че между 1 и 5 часа трудно ще има откъде да си купиш едни цигари и това, че през цялото останало време в магазина чакаш на опашка 7 минути, въпреки че пред теб има само един клиент. Общо взето всичко си има и хубавото, и лошото, ама някак това, на което сме свикнали, е по-лесно да се приеме.
Та, как се върнах в България и по-важно как попаднах в Client X? Последно бях в Барселона. Ама много е хубаво там! Обаче няма никаква работа. В един момент като просяче ходих по фирми, които си бях харесала, за да си дам CV-то. И пак нищо! (Между другото, половин година след като се прибрах и изобщо бях спряла да си търся работа там, получавах имейли за интервю!) И така, в един момент се заформи една такава вяла идея да се прибера в България и за една седмица тази идея се превърна в конкретно решение. Събрах си багажа и се прибрах.
Кандидатствах за работа на 8 места, извикаха ме на 5 интервюта, имах 4 (петото отказах), от които четвъртото в Client X. Държа да споделя, че преди изобщо да кандидатствам тук, ходих на интервю за същата позиция (Изследовател) във фирма, която също се занимава основно с проучвания тип „таен клиент“ и се намира на 5 минути от мястото, където живея. Преди да отида на онова интервю, си научих урока добре, което включва и проучване на основните конкуренти. Тогава за първи път попаднах на Client X и си казах: „Ей, много ми харесва! И в тази фирма ще кандидатствам“. Два дни по-късно те взеха, че пуснаха обява за работа! Късмет? Съдба? Все едно какво беше, веднага пуснах CV-то и ме извикаха на интервю. Още с влизането ми хареса – чист, светъл, просторен офис, а чак и рецепционист има. Първото интервю, както вече се бях информирала, беше с шефа. Дълго време си говорихме, не ме е въртял на шиш с въпроси, от които няма смисъл, но на които всеки човек на интервю е наизустил „перфектните“ отговори, от типа на: „Коя е слабата ти страна?“, „Какво те прави по-специална от другите кандидати?“ и т.н. Говорихме си честно и свободно и след интервюто се чувствах страхотно! Знаех, че искам да работя тук. Предложиха ми оферта и от тук, и от другата фирма със същата позиция, която е на 5 минути от нас. Оказа се, че от нас до Client X си е цяло пътешествие – тичам по стълбите, малко тротинетка, скейтборд, потен автобус, още по-потно метро, още малко тичане и съм тук. Ама нали обичам пътешествията, а и веднага си го харесах, избрах Client X, без да се замисля, дори и без да попитам каква заплата биха ми дали в другата фирма. Не ме интересуваше!
Наистина още на втората седмица се чувствах супер тук. Много приятелски настроени колеги, всеки се шегува, всеки се държи естествено. Мога да бъда себе си. Имам възможността всеки ден да общувам с интересни и различни хора. И тук нямам предвид само колегите. Имам предвид и Клиентите, и Тайните клиенти. Харесва ми да получа запитване от Вас, потенциални Клиенти, с удоволствие разговарям с Вас и с всички останали Клиенти и ми е много приятно да обсъждаме какво да направим, за да подобрим проучването, кой е най-добрият вариант и за Вас, и за нас. Много ми е интересно да си говоря и с всички Вас, скъпи Тайни клиенти, да „разкостим“ ситуацията, да чуя какво точно се е случило, да Ви разясня сценария, ако има някакви неясноти.
По-накратко казано – в нито един момент не съжалявам, че минах по този път, за да стигна дотук, където съм заобиколена от толкова свежи хора, които са готови винаги да помогнат и където всеки знае какво се случва с всеки проект, дори и да не е част от него. Затова е важно и Вие всички да знаете, че така както ние можем да разчитаме един на друг, така и Вие можете винаги да разчитате на нас във всеки един момент и да знаете, че всеки ще се постарае да свърши работата си не просто добре, не просто според изискванията, а така, че всичко да е повече от перфектно.